DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Надежден ли е метода "Хирургична намеса " при миома на матката?

 

Миомата е най-честия доброкачествен гинекологичен тумор – среща се при 20 - 30% от жените в репродуктивна възраст и е една от основните индикация за хистеректомия – оперативно отстраняване на матката. 

"Лечение на миомите – остарели ли са хирургичните методи?", под това заглавие The New England Journal of Medicine помества материал, в който се разглеждат съвременните методи на лечение на миомата на матката и по-специално мястото на емболизацията на утеринните артерии. 

Въведена в началото на 90-те години от Jacques H. Ravina като метод за контролиране на кървенето при жени с миоми и висок риск от оперативни усложнения, само няколко години по-късно емболизацията започва да се използва като метод на избор за лечение. Най-често техниката се състои в двустранно емболизиране на маточните артерии, а не селективно на артерията хранеща миомния възел. Катетърът се въвежда през феморалната артерия, достига до a.uterina, в която се инжектират емболизиращи частици. Извършва се от специалисти по интервенцонна рентгенология. 

Въпреки добрите резултати – до 80% контролиране на симптомите, намаление на обема на тумора, нисък процент на последваща хистеректомия, проучванията сравняващи процедурата с другите форми на лечения са ограничени. Точно такава е била целта на проучване публикувано в NEGM от Moss et al. 

Резултатите: хирургичното лечение (хистеректомия и миомектомия) и емболизацията не се различават достоверно по отношение на качеството на живота. Една година след интервенцията, усложненията са с еднаква честота, а при пациентите с емболизация болничният престой е бил по-кратък. Въпреки това не може да се препоръча рутинно използването на емболизацията като средство на първи избор. 

Особено внимателно трябва да се обмисля мястото и при нераждали жени желаещи да забременеят – има макар и редки наблюдения за преждевременна менопауза на базата на яйчникова недостатъчност (1%). Промените в менструацията обичайно са временни. 

До сега има съобщения за 150 бременности след емболизация и данни подсказващи вероятност спонтанните аборти да са по-чести от случаите след оперативно лечение (миомектомия). Успеха на манипулацията не е 100% - една от десет жени е вероятно да продължи да има метрорагии или болки налагащи повтаряне на емболизацията или оперативно лечение. 

В заключение – при жени желаещи раждане миомектомията е вероятно по-добрия първоначален избор. При пациентки с висок риск от оперативно лечение – изборът на емболизацията натежава (стига да има необходимите условия да се извършва). 

Хистеректомията е предпочитан вариант при пациентки искащи трайно лечение без по-нататъшно наблюдение. Трябва единствено да се обърне внимание на порочната практика по време на хистеректомия за бенигнено страдание да се отстраняват и яйчниците. Последните проучвания показват, че овариектомията при жени под 65г. възраст причинява повече вреда от колкото полза. 

 


{START_COUNTER}