1. Какво е ин витро?
Терминът "ин витро" в превод означава в стъкло. Ин витро е асистирана репродуктивна технология за извънтелесно оплождане. Началото на метода датира от 30-40-те години на миналия век, когато е бил използван в животновъдството. Първото бебе вследствие на ин витро оплождане е родено през 1978 година в Англия – Луиза Браун. В България ин витро се осъществява от 1983 година.
2. Кога се прибягва към ин витро?
Преди да се стигне до извънтелесно оплождане е необходимо да се изяснят причините за стерилитета в семейството. Най-честата причина е или промяна в спермограмата у мъжа или тубарен фактор у жената (когато причината за безплодието е в маточните тръби). Ин витро се прилага при тубарен стерилитет при условие, че оперативната намеса върху маточните тръби не е уместна или е с малка вероятност за успех. Продължителното консервативно лечение на стерилитета, без това да доведе до забременяване, също е индикация за ин витро оплождане.
Други индикации са ендометриоза и жени с проведени няколко вътрематочни инсеминации, незавършили с бременност.
3. Първа стъпка – стимулация на овариалния цикъл
Преди да се пристъпи към асистирана репродуктивна технология е задължително ултразвуковото изследване на малкия таз на жената, за да се отхвърлят заболявания, които биха попречили на имплантацията на оплодената яйцеклетка в еднометриума и износването на плода. Всякакви налични изменения на тъканите на влагалището, маточната шийка и матката трябва да бъдат лекувани предварително.
Изследват се пълна кръвна картина, серология (ХИВ, хепатити, сифилис) и биохимични показатели. Преди да се пристъпи към овариална стимулация е задължително да се направи сондиране на цервикалния канал (с тънък катетър), за да се провери неговата проходимост. Ако последният е труднопроходим, това би попречило на въвеждането на оплодените яйцеклетки в кухината.
За да може да се извърши оплождане извън тялото на жената са необходими полови клетки – яйцеклетка и сперматозоид. Яйцеклетките се получват или от спонтанен менструален цикъл или при стимулиране на яйчниците. Целта е да се добият повече на брой годни за оплождане женски полови клетки, които да бъдат използвани за ин витро оплождане – това увеличава съществено шансовете за забременяване.
Обикновено на жената се назначават гонадотропни хормони, чиято функция е да стимулира продукцията на яйцеклетки от яйчниците. Следва всекидневно ултразвуково проследяване и измерване диаметрите на растящите фоликули, дебелината на маточната лигавица и промените в нея. Успоредно с това се изследват и нивата на естрадиола неколкократно дневно.
Стимулацията продължава докато се изпълнят следните условия:
- 1) фоликулите да са достигнали поне 18 мм;
- 2) маточната лигавица да е с дебелина поне 8 мм;
- 3) естрадиоловата концентрация да достигне определени стойности, кореспондиращи с броя на фоликулите.
При тези условия и най-малко след 24 часа след последното приложение на гонадотропини се поставя друг хормон – човешки хорион гонадотропин, който ускорява узряването на яйцеклетките. След 36 часа настъпва времето за пукция и аспирация на фоликулите.
4. Втора стъпка – пункция на фоликул
В миналото пункцията на овариален фоликул се е извършвала чрез лапаротомия (отваряне на коремната кухина) или под лапароскопски контрола, а на по-късен етап - през пикочния мехур.
Днес пункцията на фоликулите се извършва трансвагинално след предварително провеждане на клизма и обезкосмяване на гениталиите. Жената се обезболява и външните й полови органи и влагалището се почистват с дезинфекциозен разтвор. Вагиналният трансдюсер и пункционната игла се промиват с хранителна среда, необходима за яйцеклетката. Въвежда се трансдюсерът във влагалището. След визуализация на овариалния фоликул последният се пунктира с иглата. Следва аспирация на фоликуларното съдържимо. Последователно се пунктира единният, а после - и другият яйчник. Задължително след процедурата жената остава под активно медицинско наблюдение.
Следва продължение
