Въпреки че вече е известно как възниква и че има средства за лечение, скарлатината се смята за сериозно заболяване заради усложненията, които могат да се появят.
1. Скарлатината...
Скарлатината е детско инфекциозно заболяване, предизвикано от хемолитични стрептококи. От скарлатина боледуват предимно деца, но се случва да се разболеят и възрастни без изграден имунитет срещу заболяването. Хемолитичните стрептококи отделят в кръвта токсини. Именно те предизвикват заболяването.
2. Как става заразяването?
Заболяването се предава по въздушно-капков път от болен на здрав при кашляне, кихане или при разговор. Причинителят на скарлатината може да попадне в организма посредством различни предмети: играчки, съдове, продукти, неизмити или недобре измити ръце и пр. Заразяването може да се получи и от носител на хемолитичния стрептокок, който не подозира това.
3. Инкубационен период
Това е времето от момента на заразяване до проява на първите признаци на заболяването. При скарлатина периодът варира от няколко часа до 12 дни.
4. Признаци на скарлатина
Под влиянието на отделяния от хемолитичния стрептокок токсин на кожата на детето се появява много ситен обрив. При натиск върху кожата обривът става блед - това е отличителният белег на обрива при скарлатина.
Обривът е по-интензивен от вътрешната страна на ръцете и краката, особено в областта на гънките, по тялото и на лицето. Обрив няма само по носа и около устата.
Друга особеност на скарлатината е, че обривът е наличен в устната кухина. Променя се цветът на езика, под влиянието на токсина става наситено червен с видими връхчета („малинов език“).
5. Други особености
Развива се гнойна ангина с рязко повишаване на температурата, болки в гърлото и подуване на лимфните възли.
Състоянието на детето може да се подобри дори без лечение след няколко дни. Обривът постепенно изчезва, а кожата започва да се бели. Беленето е особено осезаемо на дланите и ходилата, кожата по тях може да пада на „парцали“. Беленето на кожата продължава около седмица. Независимо от това, че заболяването преминава сравнително бързо, болният е заразен в продължение на три седмици.
След боледуване организмът изгражда имунитет срещу хемолитичния стрептокок.
Скарлатината е опасна с това, че дори при нейното леко протичане са възможни усложнения. Усложненията могат да бъдат ранни и късни.
6. Ранни усложнения
Ранните усложнения включват разпространение на инфекцията на околните тъкани и органи (абсцеси, гнойно възпаление на средното ухо и др.). При тежко боледуване инфекцията може да се разпространи чрез кръвоносната система и в отдалечени органи и тъкани, което предизвиква гнойно възпаление (например възпаление на бъбреците).
Действието на токсина върху вътрешните органи, главно на сърцето и бъбреците, може да предизвика нарушение на функциите им през втората седмица. Детето започва да се оплаква от болки в гърдите, задух. Това е сериозно усложнение, което изисква наблюдение от лекар. Усложнението преминава за кратко време.
При тежка форма на скарлатина могат да се засегнат кръвоносните съдове, което да причини вътрешни кръвоизливи. Особено опасни са мозъчните кръвоизливи.
7. Късни усложнения
Появява се алергия. Алергичната реакция след скарлатина често възниква при неправилно лечение и е тежко усложнение, тъй като под влиянието на хемолитичния стрептокок се получава силна сенсибилизация на организма (реакцията на имунната система срещу чуждите тела е толкова силна, че атакува и собствените тъкани).
По-често се срещат следните късни усложнения:
- Ревматизъм на ставите – заболяването се развива 2 седмици след изкарването на скарлатината. Появяват се болки и отичане на ставите, по-често в големите. В случай, че сърцето остане незасегнато, този ревматизъм преминава без особени последствия.
- Ревматично увреждане на клапите на сърцето – това поражение е необратимо и се отстранява по оперативен път, тъй като клапите на сърцето се удебеляват и са възможни разкъсвания, нарушава се кръвообращението.
- Гломерулонефрит – това е поражение на бъбреците, също тежко усложнение. След оздравяването от скарлатина детето внезапно вдига температура, появява се болка в кръста и отоци.
- Хорея на Сиденхам - поражение на мозъка, което се развива 2-3 седмици след оздравяването от скарлатина. Появяват се наконтролируеми движения на крайниците, нарушава се походката и речта. Тези последствия могат да останат за цял живот.
8. Лечение
За лечението на скарлатина се изписват антибиотици като пеницилин и пеницилинови производни (амоксициклин, амоксиклав) за 5-7 дни.
Налага се постелен режим до нормализиране на температурата. Препоръчва се прием на много течности, за да се намали действието на токсините върху организма.
Храната трябва да бъде течна или кашеста. Необходимо е да се ограничи белтъчната храна, което намалява алергизацията на организма.
