Коледното желание на terzieva

Коледно желание.
Декември е и наближава най- желания за мен празник Коледа. Знам, че на
Коледа стават чудеса и се надявам някой ден и моето чудо да се случи.
За трета Коледа подред ще си пожелая едно и също. Не искам подаръци
нито цветя, а едни малки очички да ме погледнат и с протягащи към мен
ръце да ми кажат „МАМО”. Желанието да имаме дете с любимия се роди в
нас преди повече от три години.След като две години преди това ми бяха
поставили диагноза поликистозни яйчници, започнах лечение и така
години наред сменяне на доктори,лечения и диагнози. Не съм очаквала,
че мога да съм толкова силна и да приемам една след друга диагнозите,
които ми поставяха. Лутах се и всеки път при настъпване на поредната
ми менструация изпадах в криза и в същия момент започваше отново
НАДЕЖДА и очакването до следващия път. За приятелите и семейството ми
съм винаги засмяната и привидно без проблеми жена, но много малко от
тях знаят колко страдание и мъка се таят в мойта душа. На 1 юни тази
година, на най-красивия празник „Деня на детето” аз пак бях изпаднала
в отчаяние, че и тази година нямам детенце, което да зарадвам. Съдбата
обаче беше благосклонна към мен и ми пусна малко светлина в тунела,
срещна ме със страхотните хора от фондация „Искам бебе” и по-точно с
Радина Велчева и Вера Вулджева. Благодарение на тяхната подкрепа и
куража, който ми дадоха се изправих на крака и взех да гледам
по-розово на живота. Макар, че тяхното пожелание тогава:”На 1 юни 2009
да се срещнем и да съм с поне едно бебе в ръце” няма да се случи, аз
знам, че ще дойде и моят 1 юни, в който ще имам детенце. Миналата
Коледа в баницата с късмети ми се падна: „малко юначе в люлката да
плаче” и си мислех, че това е мойта година и ще се случи чудото
„ДЕТЕ”. В края на годината сме пак сами, но тихичко се промъква една
Надежда, че тази Коледа ще е моята Коледа, че другата година късмета
няма да ми се изплъзне. Винаги съм била добра с хората и знам, че
Господ ще ме възнагради. За Коледа и Новата 2009 година си пожелавам
да видя мечтаните две чертички, да усетя как детето ми расте в
утробата, да изживея мъките и болките на раждането и накрая със сълзи
на очи и най-свидното ми на ръце да кажа - АЗ УСПЯХ!



{START_COUNTER}